Природата се инспирира от цветовете на един парапланер и сътвори красиво оптично явление . Хората решиха да го нарекат - ДЪГА.

На прозореца ми кацна гларус. Дълго се наблюдавахме един друг и взаимно се изучавахме.  Когато отлетя, той знаеше повече за хората, а аз за - птиците. Всъщност и двамата вече знаехме повече за себе си. Знаехме, че сме едно исъщо нещо.

В кадрите от живота, който се опитваме да запечатаме, ние сме просто елементи на композицията на един по-голям кадър. Персонажи, които остават винаги извън кадър.

В граничната зона между морето и сушата, в интервала между две вълни, направих пясъчен замък.Заживях в него дълго и щастливо, до следващата вълна.