Посадих дърво във виртуалното пространство. То бавно започна да се разлиства, въпреки че навън беше есен.

Големият взрив е първопричината за възникването на вселената. А всяко от нещата, които я съставят, от най-малкото до най-голямото е умален неин макет. И  във всички тези минивселени е закодиран спомен от Големия взрив.

 --Прилича ми на ново раждане, а би трябвало това да е края. Вълните ме изхвърлиха в една нова действителност. До сега виждах света размит през сфуматото на морските дълбини. А тук всичко е толкова конкретно и ясно.
 --Да, това наистина е...

Преди много години вълните изхвърлиха на нашия пустинен остров странен кораб от непознат свят.
В първия момент приехме корабокрушенците подозрително и враждебно. След това преценихме, че са безопасни и престанахме да им обръщаме внимание.
...

Наблюдавах през прозореца как се променят сезоните. Но това беше илюзия. Не се променяха сезоните. Променях се аз.

Вятърът довя капчици роса. Това означаваше само едно - някъде на другия край на света, в океана беше паднал метеорит и приливната вълна е предизвикала потоп.

Светът се самосъзерцаваше потопен в блаженството на своята самодостатъчност.