Постинг
16.01.2008 09:43 -
Автопортрет
Автор: cvetankrastev
Категория: Изкуство
Прочетен: 730 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2008 09:48
Прочетен: 730 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 16.01.2008 09:48
Нарисувах си автопортрет. След като свърших си измих ръцете. Погледнах се в огледалото, даже и лицето ми беше изцапано с боя. Измих го. Водата отми боята. Понечих да спра чешмата, но нямах ръце. Погледнах се в огледалото, нямах и лице. Изтекох като цветна струя в канала. Не можах дори да изкрещя от ужас, защото бях безмълвен и неподвижен върху рамката на стената.
1.
анонимен -
No comment
20.04.2009 15:10
20.04.2009 15:10
Измих си ръцете и те... изчезнаха.............................. Хъм, лицето също. Лицето, фундамент в етиката на Левинас. "Лицето на Другия е откровяване на "безкрайността" (отвъдност на предмета) и като такъв застава повелително пред мен..." (Градев, Владимир. Прекъсването на пътя. София, 2000) Несъмнено става дума за нихилизъм, но за положителен нихилизъм, стр. 56. Апропо опитвам се да направя интервю с Джани Ватимо, отца на "положителния нихилизъм", но онзи не ще... дори да ми отговори отрицателно. Ватимо е един от тези "леви" (и при това популистки настроени) христиени екзегети, завръщащи се към религията с известен патос на "иконоборци" в епохата на визуалното, ако въобще това има некъв строг смисъл.
цитирай