В пустинята съзрях оазис. Какво щастие, че го открих.

Оказа се мираж. Какво щастие, че не е оазис.



Вече знаех какво да търся.



И, какво да направя.



Да направя миража реалност.

идеи, представени по невероятен начин!

Поздравления!

Proletnoto nastroenie da ne e miraj:))

как би се променила историята, ако по пътя си вървеше с жена. След първото разочарование-море от сълзи. После много колебания и препирни за посоката на пътя, ама много предвид женската неориентираност в пространството! Накрая никога не би повярвала, че един мираж може да стане реалност!!! Но когато си започнал да го случваш ще разбере защо е тръгнала с теб в пустинята! Поздрави!