Миналата година бях на сафари в Африка. Срещнах невероятно красива антилопа с малкото си. Малкото беше албинос. Тя - прекрасна и черна, а то -бяло и грозно. Докато е малко, майката щеше да го пази, но след това нямаше да оцелее сред себеподомните. Принудих се да я убия, а него взех със себе си. Върнах се с трофей и с домашен любимец.



Сега аз съм му майка. През почивните дни го паса на някоя поляна извън града и му разказвам приказката за черната овца. В делничните дни след работа, го разхождам в парка като куче.Хората ни гледат странно , но на нас не ни пука.
Аз и моето грозно антилопче-албинос.



Веднъж ни спряха някакви служители на реда.  Малкото било диво животно.
( Като че ли кучетата и котките винаги са били питомни.) Не било регистрирано, нямало имунизационен паспорт, чип на ухото и т. н.
На мен ми съставиха акт, а него - отведоха в зоологическата градина. Било страшно рядък екземпляр, при това-албинос. От тогава минаха два месеца.
Една нощ се събудих след кошмар, борейки се с възглавницата си. Взех я със себе си ( не разбрах защо ) и излязох.  Прескочих оградата на зоологическата градина. Малкото ме разпозна  от далече. Открих сините му очи в мрака. Закрих ги с възглавницата и му пръснах черепа със същата пушка, с която по-рано бях убил майка му.

Гадно.Не ми хареса,не разбирам защо е в категория "изкуство".Безсмислен плосък брутализъм.
И впрочем се пише "екзеМпляр"