За, да направя света познаваем, изградих преграда и  разделих пространството на ТУК и ТАМ. В стената пробих отвор, за да съзерцавам света отвъд преградата. Рамкиран от вратата, той изглеждаше неизвестен и привлекателен.

Съзерцанието не ми беше достатъчно и прекрачих прага.

ТАМ се беше превърнало в ТУК. Бях ТУК ,но вече имах познанието за ТАМ.

Нуждаех се от място, където да запечатам знанието си.

Зазидах вратата и измазах тухлите.

Върху стената възпроизведох спомена си за ТАМ. Нарисувах и себе си. Мислено се бях озовал отново ТАМ.



Обърнах се и видях пред себе си стена. В стената пробих отвор, за да съзерцавам света отвъд.........

че последните две снимки не се виждат, но идеята е страхотна.
Мда, човек все изпитва потребност да рамкира, така може би се чувства по - сигурен и защитен, в своя подреден и класифициран свят, зад вратата, която сам си е издигнал, за да може да си повярва, че проявява любознателност, и дори дързост, надниквайки през нея.
Възхищавам се на постингите ти!
Поздрав! :)))

Вярно е че всеки сам опознава света, още повече когато твори, но е тъжно винаги да го правиш сам. "Тук-Там" звучи като "Сам -Там". Усмивки.