Някога бях един обикновен бял пластмасов манекен. Живеех във витрината на един от магазините на търговската верига < ЧЕРНОБЯЛ СВЯТ>. Имаше още много други като мен. Работата ни беше да рекламираме чернобелия свят и да го правим привлекателен за потребителите. Светът в нашата витрина е умалено копие на външния. Той също е чернобял, поне така изглежда през витрината. Иначе никога не съм го виждал на живо. На три месеца веднъж имаме почивен ден. Тогава витрините сезонно се преаранжират. По това хората разбират че са се сменили сезоните. В един свят, в който няма синьо небе,зелени дървета, пъстри цветя и жълти листа, това трудно може да се разбере без витрините.
В един такъв почивен ден, когато се сменяха зимния с пролетния сезон, ние скучаехме и отегчено наблюдавахме чернобелия свят навън. Тогава се случи нещо, което промени живота ми завинаги:покрай витрината мина една девойка. Усетих полъх, който възможно най-много се доближаваше до представата ми за цвят. Но понеже за цветовете имахме само букварни познания, не можех да бъда сигурен. В едно  бях сигурен, че не можах да устоя и последвах полъха. Прекрачих прозрачната преграда и видях по себе си това, което може би беше цвета. Но това остана само в моите очи. Което всички останали видяха беше нещо обикновенно дори за един чернобял свят. Един чернобял младеж се отдели от чернобялата тълпа и подари една чернобяла роза на една чернобяла девойка. Поеха заедно нататък към един свят, който според букварните познания на всички останали може би беше цветен.

за да разберем дали ще се променят "букварните познания" на двамата.