Сега в есента на моя живот съм затворен в себе си, обвит в остри бодли. Но, какво ли пазя в изсъхналата си празна коруба?Там няма нищо. Останах без душа. Разпилях я по вятъра, да търся една пчела, която ме посети в моята младост. Ако можех да върна лентата на лятото назад, бих ли пропилял така лекомислено виолетовото си съвършенство? ДА. Защото единственото, което си спомням от скапания си живот е посещението на една лчела.

че бодлите са само маска, зад която се крие нежността?! Но пчелите са умни.....и знаят, че нектар има в тях....дали пък нямат и памет.......красив е живота изобщо в ....... природата!
Поздрави:)))