Днес всички ние си пренастроихме часовниците с един час назад. Точно в 16.47 минавах през площада и видях, че за стария градски часовник никой не се е погрижил. Няма по-недостойно нещо за един часовник от това да показва неточно време. През 150 - годишната си истоя, старият часовник никога не е закъснявал или избързвал дори с една секунда. За него беше въпрос на чест да бъде точен. Но  в последните двайсетина години по два пъти в годината изтърпяваше унижението да го пренастройват по някакво измислено време. Сега вече всички часовници бяха върнати към астрономическото време, а него нямаше кой да корегира. Реших да поправя тази несправедливост и се запътих към вратата на кулата. Но тя беше ръждясала и отдавна залостена, а на стената до нея  гледаше изпитателно стария часовникар от собствения си некролог. Разбрах какво ми говорят безмълвно очите му и се заизкачвах бавно по гладката каменна фасада на кулата, пред смаяния поглед на хората.

Не бива да се обръща гръб на старостта-тя също може да е красива.
Това което ме привлича в постовете ти,е,че дават свобода на тълкуването.
"За всекиго по нещо"
Приеми с усмивка!

вече , че старият часовник е в крак с астрономическото време!
Поздрави за това!

Къде се намира този паметник на времето ?