След няколкото мрачни и дъждовни дни слънцето огря прозорците ни и те се отразиха върху отсрещната фасада.





Когато се събудихме и се показахме през прозорците, видяхме отвън да ни махат за поздрав нашите нови съседи.



Разбрахме, че това сме самите ние и започнахме да си пожелаваме един на друг добро утро.

от милион отразени сенки......но защо ли напоследък все повече хора се опияняват от себе си ....и не ес нуждаят от истинско общуване.:(

Из пустата улица се сипеха
заскрежени топли усмивки.
Целуваха нежното ми чело.

Очите ми бавно се сливаха с
уханието на Въздуха.
Стъпвах едва-едвабезшумно.

Притихналите улички
отваряха невидимите си Врати за
Заскрежените листенца.

Вишневите дървета отекваха в Нощта.
Из пролетните ветрове можех да
усетя мириса ти на недокосната Нежнина.

Край топлите корита на езерното море се
напяваха песни за прелетната Сакура.
Усещах уханието на мечтите си.

Вдъхвах чувствата и техните Копнежи.
Чувствах те до Мен.
Събуждах се до Теб.

Прекрасен пост! Хубав ден и хубава седмица!

От иавестно време насам , разбирам , че в другия си живот ще съм фотографка !