В началото бяха отделни модули на крепежни елементи, които свързваха корабите със стоманени въжета към пристана. Влагата на морето проникваше в тях и с времето ги покри с ръжда. Стоманените въжета изгниха и корабите се загубиха в открито море. А тях ръждата беше споила по-здраво от заварка  в едно цяло. Накрая на пристана беше останала еднородна маса от две ръждясали сърца.

...и тези "инсталации"...някои ми напомнят за Кристо...