Движех се с кола по крайбрежен път. Страничното стъкло на вратата ми беше рамкирало красив морски пейзаж от хоризонтали и вертикали. Двете измерения бяха на лице. Реших да проникна в дълбочина, за да проверя дали пространството е тримерно. Ръката ми се спря в хладното стъкло. Обърнах колата към хоризонта и настъпих газта. Спрях точно навреме, преди да вляза в морето. Задоволството от успешния тест за тримерноста на пространството беше кратко. Колата беше затънала в пясъка. Слязох и се запътих обратно към пътя за помощ. Прекосявайки плажа следвах дирята оставена от колата. Когато стигнах до трите вертикални пилона, изтръпнах. Беше невъзможно да съм минал през тях. Единственото обяснение беше, че тримерното пространство е илюзорно. Отказах се да търся помощ, защото когато погледнах назад нямаше никаква затънала кола.

Браво за фотошопския монтаж! Но мисля, че разбрах мисълта ти, поздравления!

Фотограф ли си или писател...щото двете ми се преливат нещо...?