Иска ти се да обичаш ближния си, да му помагаш, да го излекуваш. Но преди това трябва някой да го нарани. Оглеждаш се наоколо, но няма желаещи за отрицателни роли. Решаваш сам да си свършиш черната работа.  Отново се оглеждаш, но няма желаещи за  жертви. Налага се да поемеш и тази роля. И преди да настъпи най-сладкия момент , когато трябва да излекуваш ближния си, разбираш че отново си сам. И понеже си най-близко до себе си, започваш да се лекуваш от желанието да бъдеш само лечител.

Същото се случва и с нас самите. Предизвикваме се, самонараняваме се, за да можем да се самоизлекуваме. Когато сторим това успешно можем да преминем и към ближния. Периметърът ни се разширява, но едно е да искаш, друго е да можеш, а трето да го направиш. Светът е самоизследване на собственото ни същество.