Имаше лунно затъмнение и всички ние гледахме един и същ филм. Главно действащо лице бяхме самите ние. Наблюдавахме собствената си сянка проектирана върху белия екран на Луната. Там като върху фотографска плака се беше  отпечатъла моментната снимка на нашия колективен образ. Сега след затъмнението, Луната не е безлюдна. Тя е обитавана от нашите проекции, наблюдаващи сами себе си.

Изумително...