Беше фотограф-художник в една преуспяваща рекламна агенция. В края на годината винаги имаха много работа, но тази поръчка не можеха да я откажат. Беше от най-престижното издателство по повод 100 годишнината от създаването му. Трябваше да направят възстановка на една ретро картичка със сладникав сюжет.



Избра подходящото момиченце( абсолютен двойник на своя прототип от преди 100 години.) Успя да убеди родителите му. Не се оказа трудно. Получиха подобаващ хонорар,въпреки че бяха готови да го направят само за  да видят детето си отпечатано в хиляден тираж на новогодишните картички за 2012г. Обиколи всички магазини за дрехи втора употреба докато намери същите като дрешките на детето от 1912. Намери и същото мече в един антикварен магазин. По време на снимките трудно успяваха да привлекат вниманието на детето към обектива, въпреки че бяха цал екип фотографи.Пробваха всякакви трикове, но без резултат. Накрая им хрумна да му покажат увеличена разпечатка на картичката. Имаше невероятен ефект. Като образ от огледало, момиченцето мигновенно застана в същата поза и зае същото изражение като картичката .








Това трая сомо за част от секундата. Рефлекса на фотографа беше светкавичен. Успя да натисне спусъка навреме.



Прегледа изображението на дисплея и остана поразен от съответсвието. Не можеше да стане по-добре. И само от пъвия кадър.





Даде знак на екипа, че снимките са приключили успешно. Родителите и братчето останаха леко разочаровани. Мислеха, че ще трае значително повече. Надяваха се през това време през парка да минат възможно повече познати, на които гордо да обяснят причината за присъствието си тук.
Фотографа се прибра доволен в студиото си и включи новия си супер компютър. Имаше да извърши само няколко елементарни операции на Photoshop. Конвертира изображението от цветно в черно-бяло и сложи малко застаряващи ефекти . Набра надписа - ЧЕСТИТА 2012 . Беше открил същия шрифт, но не остана доволен от резултата. Погледа му на професионалист беше с възможно най-финна настройка. Безпогрешно отчете разликата между компютърно генерирания шрифт и неговия аналогов прототип от преди 100 години. Затова изряза оригиналния надпис и го насложи като друг слой върху новия. На няколко последователни стъпки задаваше все по-голям процент прозрачност на слоя като го сравняваше с предния , за да го моделира по негово подобие. Вече беше почти готов когато телефонът му извъня. Проведе кратък разговор, но достатъчен за да го разсее. Записа файла, но забрави да изтрие слоя, защото беше невидим (на 100% прозрачност). Тази невидима информация беше съхранена в изображението. Оставяше само да го изпрати по електронна поща  на издателя за одобрение. Дали беше странна приумица или проява на перфекционизъм, но в последния момент реши че е добре издателя да получи картичката по добрата стара аналогова поща ( върху хартиен носител, в плик с  печат и марки.) Но да свърши всичко това нямаше време. За щастие от скоро куриерските служби предлагаха такава услуга. Изпращаш им електронна поща, а те се грижат за всичко останало, така че до получателя да достигне писмото в аналогов вид. Изпрати имейла успешно. Но точно в този момент, както бяха прогнозирали астрономите, над земята премина метеоритен поток. Настъпи кратко смущение в информационното поле точно когато писмото се качваше на сървъра . Компютъра  разчете цалата информация, включително и невидимия слой с 2012 г. Не можеше да се каже че беше грешка, защото компютрите никога не грешат. Просто информацията с 2012 беше отделена в базата данни заедно с адреса. Той съответсваше. Местонахождението на издателството не беше променян от 100 г., но годината не съвпадаше с текущата. Това озадачи компютъра и той реши .....


Беше ранна декемврийска утрин на 1912 година. Мъжът с енергична стъпка се беше отправил към собственото си новооткрито издателство.Спря се пред входа и с трепет отвори пощенската кутия. Там беше дългоочакваната пратка. Беше поръчал на най-известния фотограф в града да направи проект за новогодишна картичка. Можеше да си позволи едва 1000 бр. тираж, защото това беше първата дейност на издателството му. Ако сега му харесаше проекта, още утре щеше да ги пусне за печат. С треперещи ръце отвори плика и се втренчи  в съдържанието му. Не можеше да откъсне поглед от картичката. Беше особенна, на пръв поглед - най-обикновен травиален сюжет, но ... Имаше нещо магнетично. Чак тогава откри грешката. Фотографа беше объкал годината. Нищо не е непоправимо. Още сега щеше да му се обади да нанесе корекцията. Закри с ръка надписа , за да се убеди че странното усещане е било от него. Но картичката продължаваше да въздества  по същия начин. Реши, че това е добър знак и прибра картичката в сейфа. По късно щеше да я запечата в плика със завещанието към наследниците си. Искаше тази картичка отново да се тиражира, когато времето съвпадне с изписаната там година. Още утре щеше да пусне 1000 картички за печат с надпис ЧЕСТИТА 1912.
Тогава нямаше как да знае, че това е последната година от БЕЛ ЕПОК. Предстоеше столетие с много бедствия и катаклизми, много кървави войни, 
две от които -световни. Но посланията на 1000 картички за ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА щяха да се пренесат напред във времето за далечната 2012година.