Беше невероятно студен зимен ден. Разхождах се сам в парка.На една алея имаше малка чешма. Явно бяха забравили да я зазимят и водопроводната тръба се беше спукала.Пръскаха ситни като мъгла капчици вода. Те замръзваха почти мигновенно при досега си с въздуха. Бяха се образували причудливи форми от лед, които се променяха всеки миг. Седнах в поза лотос на снега и започнах да съзерцавам на забавен каданс как всяка капчица пада върху ледената форма и я преобразува. Загубих представа за времето.  Имах чувството, че са минали години. По-точно - седем. Престанах да усещам студа. Можех да стоя вечно , но се сепнах навреме и станах. Идваше пролетта.

Вълшебник си! :)