Всеки един от нас обитаваше собствена клетка, затова нарекохме себе си - едноклетъчни. Клетките ни бяха различни по големина и форма, но не много -  в  рамките на установена уравниловка. Различията ни не бяха от значение, а това че всички бяхме едноклетъчни вече беше повод за единение. Заедно бяхме по-значими. Изградихме идеалното общество. Чувствахме се комфортно в собствените си размери и форма и не ги променяхме. Никой не излизаше от параметрите на клетката си и не нарушаваше границите на съседите си. Плувахме безметежно в блаженството на нашата завъшената и непроменлива самодостатъчност, необезпокоявани от нищо и от никого.
                                                                                                      
 

До като един ден пролетния вятър не довя невиждани до този момент пришълци. Те наричаха себе си – СПОРИ.



Те  промениха живота ни. Оцветиха го в розово.



В началото ги приехме враждебно. За нас те бяха други. След това като че ли започнахме да виждаме през техните очи. За тях ние бяхме другите. Вече имахме две гледни точки. Започнахме да се раздвояваме.




Имахме чувството че израстваме. Клетките започнаха да ни стават тесни и ги напуснахме.

Създадохме по-големи обиталища ,където имаше място за повече от нас.

Нарекохме ги колонии а нашия нов вид – ЛИШЕИ. Изградихме идеалното общество. Заедно бяхме по- силни  и вече можехме да устоим на всичко.

                                                                                                       Така до като един ден от пограничните зони на колонията ни не пристигнаха тревожни вести.



Към територията ни настъпваха неизвестни нашественици. Външно приличаха на нас, но бяха в странна невиждана до сега окраска.


 
За да им се противопоставим се консилидирахме около нашата идентичност и засилихме интезивноста на  цвета си. Те направиха същото.



Но стана нещо странно. По фронтовата линия се образува нов  чуден цвят.



Генетичния ни материал се смеси с техния и в общите зони израстнаха прекрасни цветя.



Заживяхме заедно в съвършената красота и нямахме нужда от нищо повече.

                                                                                   До като един ден не бяхме посетени от странни същества. Като че ли те пристигнаха от космоса. Наричаха себе си ПЧЕЛИ. Те бяха съвършенни същества. Бяха изградили идеалното общество. От тях научихме много неща.



Разбрахме, че не сме единствените. Че има и други като нас. Че сме  само лишеи и се намираме  на северния скат на един камък.


Разбрахме, че на противоположния скат има още по-чудни колонии. Че има още много камъни като нашия на поляната.



Разказаха ни , че има много други различни същества. Че жоже би в техните очи изглеждаме различно.  Че сме такива за тях, само заради спецификата на тяхното цветно зрение.




Казаха ни,че има много поляни. Че има морета и планини и много светове зад тях.









Тогава пчелите ни разкриха , че има по-висши същества от тях. Наричали се хора. Те били техни работодатели. Хората се грижели за тях и в замяна получавали мед. Според хората техните взаимоотношения се наричали симбиоза. Но за нас това си е просто Вселенска любов, защото сме едни обикновенни лишеи.

Ясно е за кое време става въпрос. Очаквам продължението на фантастичния филм.:)