Светлината ни привлича като нощни пеперуди за да ни изпепели накрая. На какво се дължи тази мощна нейна притегателна сила, наделяваща над инстинкта ни за самосъхранение. Търсейки отговора трябваше да се позова не на човешката, а на вселенската логика.
Тя ни привлича в буквалния смисъл. Светлината е електроманитно излъчване и като такова създава гравитационно поле около себе си. Светлината е само видимия за човешкото око диапазон, който е минимална част от целия електромагнитен спектър.
Следователно -каква е тази самонадеяна човешка заблуда, че светлината се движи към нас със скорост 300 000 км в сек. Нима нашата гравитация е по-мощна от тази на Слънцето. Не ние привличаме светлината, а тя - нас. Светлината пропътува 150 000 000 км от Слънцето за 8 мин. земно време. Но това отново е заблуда. Не светлината пътува от Слънцето към нас , а ние пътуваме към него за 8 мин. космическо време, което се равнява на цял един човешки живот. Цял живот пътуваме към светлината до като накрая се слеем в нея и самите ние станем светлина.