Наблюдаваме себе си и хората около нас от нашата ограничена човешка переспектива и живеем с измамното чувство, че сме разделени един от друг. Опитваме се да преодолеем това разделение, като комуникираме по между си - вербално, с жестове, със звукови или светлинни сигнали, виртуално. Установяваме че почти не се разбираме. Но само един поглет от горе е достатъчен за да разберем, че сме само части от един общ организъм. А нашите комуникационни сигнали са живителния пулс на този организъм.