бъдещето на бъдещата

днес не ми се пише.
затова ще пиша
за това, което не
ми се пише; за белите
косми, за натюрморт,
за миризмата на урина
по ъглите, за паяците
по същите тези ъгли
оросени в жълто ала
не уиски; за пълзящиете
и спънати коне надарени
в своя потенциал
за птицата свалена
по време на полет от
някакъв тъпанар за
да я задуши с вино и
лаещото куче в краката му
/което със собствените си
зъби я извади от блатата/,
мамка му, днес не искам
да пиша и за теб, душевадко,
още не сме приключили
и това не е ясно ала
скоро ще бъде –
бъдещето на бъдещата.