В чашата ми слънцето залезе.
Ръбът й захаросаха звездите.
От дъното й изгревът излезе.
Сянката й размножиха дните.
С ново съдържание я пълнеха сезоните.
Отлежаваше утайката с годините
Засипаха я с прах мусоните.
Бавно корозираше през зимите
С времето се патинира.
Векове минават като сън.
И ето някой я намира
Май че този някой аз съм.
Будя се и си сипвам бира.