Най-после намерих призванието си. Произвеждах сол от морска вода. Винаги съм мечтал да работя точно това. Вторият ми работен ден започна с невероятен ентусиазъм. Отидох на работното си място - морския бряг. Там ме чакаха държавни служители. Съставиха ми акт. Обвиненията бяха по много точки : нелицензирана дейност, неправомерно използване на природните ресурси, незаконна търговия, необявени доходи и др. Солта ми била натурална. Не съдъжала подобрители като: магнезиев карбонат за сипкавост, калиев йодит против ендимична гуша, бром и други антидепресанти така необходими за благото на обществото. Връчиха ми призовка. Трябваше да отговарям за незаконните си действия, а солта трябваше да се конфискува. Явих се в определения ми час в сградата , в която се помещаваха всички държавни институции. Пред нея имаше стерилно и педантично поддържано каре тревна площ. С лехи от теменужки бяха изписани думите- ЗА БЛАГОТО НА ОБЩЕСТВОТО.
Своеобразен лендарт , всъщност-откровен кич. Повдигна ми се от отвращение. Мразя теменужките. Мразя сладникавите неща. 
Щеше да им излезе солено. Изсипах солта в цветните лехи. Бях чел че така постъпвали в древноста по време на война. За да не поникне нищо повече на вражеската територия.Никога повече-безвкусни лозунги! 
На римските войници са им плащали в сол. От там идва и soldato- войник. Бях влязал  във война.