Наблюдаваше я от седмици. Избра си я между много други като нея. Беше специална.


Всеки ден се появяваше в нова окраска, но той винаги я разпознаваше по татуировката-дъга вурху крилото.


Преобразяваше се с лекота. Но не това го впечетляваше. Той владееше до съвършенство това умение. 


С  невероятен вкус подбираше тоалета си, в хармония с цветята, които посещаваше. Винаги се открояваше. За разлика от нея, той не контрастираше, а се сливаше с околната среда.

Изследваше вкуса и предпочитанията и. Научи се да предвижда всеки неин ход. Мислеше си, че знае кое цвете ще избере на следващия ден, но тя винаги го изненадваше. Може би и тя го беше забелязала и кокетничеше. Ако го беше забелязала, за него това означаваше провал.


Ревнуваше от цветята. Амбицираше се и приемаше техните окраски, като се надяваше някой ден да кацне до него.



Един ден това се случи. Не можа да устои на изкушението и на природата си. 


Сега тялото и е в него, а духът и може би е кацнал на дъгата.Татуировката се беше проектирала на неговото рамо. Опита се да промени цвета си, но не можа. Дъгата щеше да остане за винаги върху него. Но не за дълго. С тази окраска беше обречен. Жертвите му щяха да го забелязват  отдалече, както и враговете му . Нямаше да оцелее дълго. Но за нищо не съжаляваше. Скоро щяха да се срещнат под дъгата.