Унищожихме всички дървета. * Решихме, че сме се справили успешно и се успокоихме. 


*(виж предния постинг)
След няколко дни по все още живите дънери, като предсмъртна агония , избиха малки зелени клонки.






Това ни разтревожи много. Означаваше само едно - че не сме се справили. Дори не изчакахме да получим нова заповед от общината. Веднага се втурнахме с още по-голямо настървение да унищожаваме младите кълнове.

В този момент, ако можехме да се видим отстрани , щяхме да разберем колко малки бяхме станали.