Постинг
22.05.2008 15:37 -
КРЕХКА ЗЕЛЕНА ТРЕВА
Когато я видях за първи път ми се преиска да бъда крехка зелена трева. После осъзнах ,че винаги съм го искал, но по ирония на съдбата бях нещо друго. Беше ми достатъчно да я наблюдавам. Не смеех да се покажа. Щях да я изплаша. Вече не исках това тяло. Тя се страхуваше от него. Познавам тайните на гората. Намерих вълче грозде и ядох от него. Следващата пролет ще я посрещна като крехка зелена трева.
1.
анонимен -
Крехка зелена трева
23.05.2008 13:26
23.05.2008 13:26
Симпатичното на общуването с постинги е че винаги можеш да приемеш някой текст лично, като написан специално за теб. Още по-хубаво е че може и да го продължиш, с анонимен коментар. Но има случай, когато не остават думи...Не само думи, останала си без дъх...
Тогава изниква в съзнанието ти спомена за това, че "Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени.Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него"Джуандзъ, III в. пр.н.е ....и не ти остава нищо друго освен да си копираш Нещото и да си остане за теб.:)))
цитирайТогава изниква в съзнанието ти спомена за това, че "Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени.Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него"Джуандзъ, III в. пр.н.е ....и не ти остава нищо друго освен да си копираш Нещото и да си остане за теб.:)))