Никой не си спомня от къде идва нейното име, но всички я знаят като СИНЯТА КЪЩА. Винаги е била заключена. Никой никога не е влизал в нея, за да се убеди,  че и отвътре е синя така както  отвън. Любопитството трупано с векове,един ден ескалира и тълпата разби вратата.Всички се почувстваха изиграни, когато не откриха нищо. Само червеното небе надничаше през разбитата врата. Виковете на недоволство заглушиха думите на един старец от тълпата. Той говореше трескаво на най-близките до него. Разказваше им чутото от неговия дядо, който пък го знаел от своя дядо, че небето някога е било синьо. Малцината, които чуха думите му, го сметнаха за луд и не му обърнаха внимание.

НЕБЕТО Е БИЛО СИНЬО.
Истина е също, че тълпата никога не е чувала и никога няма да чуе, защото винаги е водена от инстинктите си...