Завърнах се на моя остров след дълго странстване по света.Сред мъжете, които ме посрещнаха на брега, разпознах децата с които играех на плажа като малък. Но мен никой не ме позна. За тях аз бях чужденец. Носех им подаръци - цветни мъниста и огледала. Никога не бяха виждали такива. В замяна те ме затрупаха със злато, което изобилстваше на нашия остров. Оставих едно огледало за себе си . Надявах се , че ако се обръсна ще ме разпознаят. Прибрах се в запустелия си дом и застанах пред огледалото с бръснач в ръката. От огледалото ме гледаха изморените очи на непознат човек . Някой друг се беше върнал вместо мен на острова. Прерязах гърлото на чужденеца, осмелил се да влезе в дома ми и в кожата ми.  Убиецът също не бях аз . Аз навярно бях нейде по света и разменях с непознати племена бучки самородно злато срещу мидени черупки и раковини .

Добре дошъл .....на брега на тъгата!
А на някой, който няма злато би ли подарил една раковина?:)
Поздрави:)