За нещата съдим по оставените от тях следи. Но същественото е невидимо за очите. Същността не оставя следи. Тя не се нуждае от доказателство, че я има. Птиците оставят следи, когато вървят, но това не е съществено за тях. Същността им е да летят , а точно тогава те не оставят следи.

даа

Птиците не оставят следа по небето.
Чайките не оставят следи по морето.

Същественото е невидимо за очите -
невеществени са следите :)

Всичко оставя следи - и същественото, и несъщественото. Видимостта зависи от нашето виждане, а не от същността на нещата. Но именно нашите очи често не успяват да видят същественото, което невинаги е веществено. :):)

Видима е същността. Гледано - останалото.

ПОСЛАНИЯ

Във йероглифите от птичи стъпки
са скрити тайнствени послания
от апокрифите на пясъка

Роман КИСЬОВ

останава едно леко усещане... една кратка усмивка - видима само за теб, невидими малки свои тайни, поздрави и усмивки, а чувал ли си се скоро с бенджи

Толкова е естествено, като живота, че не се сещаме за това. Благодаря, че си го формулирал и ни го напомняш.

За птиците да летят, за човекът да обича!

на живота е енергийна трансформация (чудо, което не виждаме). Хората емоционално възприемат само формите й на проявление (не по-малко чудо), които могат да видят с очите си и да почувстват със сърцето си. Следи? Визуалното е измамно. Звукът е трептенето на същността. Сега сънуваме музиката и шума на човешкото творение, омайваме се от звуците на природата, а когато се събудим ще чуем и тишината на твореца.