a някои обичаме да ходим голи и в студа, имам предвид по голи души...

но ще ти кажа какво мисля, че и ти да помислиш и нещо хубаво да сътвориш. Уважавам те като творец.
Какво е наложило душите ни да се вместят в тела? И друг път съм мислила. Във вселената има различни форми на живот и различни нива на развитие на интелекта, но просветленото съзнание е още по-трудно достижимо за човека, чиято душа е ограничена от физиологичните възможности на едно биологично тяло с определени конкретни нужди. Дали тези ограничения са именно, за да укрепне и израстне душата? Не е ли тя по презумпция божествена и значи съвършенна и няма нужда от усъвършенствуване? Тялото така и така умира, значи то не е целта на съществуването. Дали душата, пребивавайки в тялото и обогатявайки се с човешки опит става "по-земна", разцъфтява многоцветно с цялата гама на човешките емоции... Дали тук се "научава" на състрадание, търпение и прозрение на истината, преминавайки през болката и страданието? Или обратно, именно чрез тялото душата се наслаждава и пее, радостно ръзпъпва от сексуално удоволствие, преминавайки през удовлетворение, щастие, блаженство, единение, мир, хармония, за да достигне върховната безусловна любов. Любовта е божествения закон във вселената. Дали душите ни са като семена, които трябва да се приютят в земята (телата ни), за да покълнат и дадат плод? Дали така се раждат нови семена (души)?
Ще спра до тук, защото това е само коментар. Някой ден ще го напиша като постинг с моите си отговори... може би.