Стара ламаринена барака приюти под стряхата си, непознати хора застигнати от внезапен дъжд. Дъждът не влизаше в ежедневните планове на никой от тях, затова това време им беше като подарък. Мигът беше осенил всички и те подхванаха непринуден разговор.Употребяваха думи, които никога не използваха в злободневното си ежедневие. Споделяха неща, които обикновенно не се разкриват пред непознати. Не след дълго вече имаха чувството, че се познават от векове. Но дъждът беше кратък и скоро спря.Един по един поеха забързани по пътя си. Закъсняваха за там където се бяха запътили преди дъжда. Но отраженията им останаха още дълго под стряхата. За никъде не бързаха, имаха да си кажат още много неща.