От години стояха една срещу друга на срещуположните страни на алеята в парка. От години се гледаха постоянно, но не бяха разменили нито една дума. Мълчанието ги беше научило на умението да внушават мисли. Обедениха усилията си и провокираха група младежи да си направят купон. Не реагираха докато ги пренасяха една срещу друга. Търпеливо изтърпяха празните разговори до късно през ноща, докато бирата свърши и останаха сами. Оставаха им 2-3 часа до сутринта. До тогава трябваше да си кажат всичко, което бяха пропуснали през тези години. Щяха да си говорят с най-нежните думи на стотиците влюбени, които бяха приютявали. Оставяха им 2-3 часа до сутринта, когато парковите работници щяха да ги върнат на местата им за незнайно колко време.

Две пейки... и цял разказ... :) Поздрав!

Та те наистина се гледат влюбено. Един поет казваше, че душите на нещата се привличат, защо не техните души. И дано е било в петък та да прекарат дълъг и незабравим уикенд!