Гледайки към звездното небе ние наблюдаваме собственото си минало.   
Колкото по-далеч във Вселената е насочен нашия поглед ,толкова по-назад във времето проникваме. Така е възможно да виждаме светлината на звезди, които може би са угаснали отдавна.
Сега нека насочим погледа си в обратна посока - към земята. Колкото по-дълбоко проникваме в нейните недра, толкова по-назад се връщаме в нейното минало. Ако направим сондаж в скалната мантия на Земята, преодолявайки  различните утаечните пластове, то  бихме достигнали  до фосили от преди стотици милиони години. Хипотетично, ако проникнем със светлинен лъч там и той върне отразената информация със скороста на светлината, то бихме доловили инпулси от  живите микрооганизми, които са се превънали във фосиси.