Хвърленият над морето камък, прелетя разстоянието на хвърлея си и застина в  точката на безтегловност, миг преди да падне под силата на гравитацията. Точно в този момент той имаше по всички условия статут на планета. В този кратък миг върху новата планета трябваше да възникне живот и да се развие цивилизация, която да постави постулатите на астрономията на, които се позовавах сега. Нямаше време, защото големия камък върху който бях стъпил всеки момент щеше да полети стремглаво в дълбините на небесния океан.