Постинг
22.10.2008 02:23 -
ШЕПА ТРОХИ ИЛИ ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН БЛОГЪР
Излязох на лов с фотоапарат в ръка. Необходим ми беше материал за блога. Снимам наслуки, а каквото излезе. Малко красиви облаци, малко есенни листа и изведнъж... котка носеща токущо уловен гълъб. Е, ако бях тук малко по-рано,това нямаше да се случи. Но така или иначе, нищо не можеше да се направи. Ловецът на ситуации в мен се пробуди и защраках с фотоапарата. Можеше да излезе нещо. Замислих се, ако бях навреме на местопроизшествието, дали щях да го предотвратя. Разбира се. Винаги съм гледал с отвръщение на безчувствените операторите от ANIMAL PLANET. Как хладнокръвно снимат беззащитни жертви разкъсвани от хищници. Вечерта се прибрах и започнах да обработвам заснетия материал.
Направих няколко последователни увеличения.
Забелязах нещо в зеницата на гълъба и продължих да увеличавам.
Там се беше отразила някаква ръка държаща нещо. Увеличих резолюцията.
Нещото беше шепа трохи. Бях чувал, че върху зеницата като на фотолента се отпечатва последното видяно от жертвата. Увеличих максимално. Виждаха се дори пръстовите отпечатъци, така като че ли са пред мен.
Погледнах към ръката си и изтръпнах. Отпечатъците бяха идентични с моите. Това беше моята ръка. Спомних си всичко. Спомних си това, което не смеех да призная пред себе си и паметта ми беше заличила. Спомних си - котка дебнеща гълъб, а аз дебнещ тях. Подмамих гълъба с шепа трохи и улесних котката заради една снимка. Всъщност аз бях хищника. Аз бях котката. Тя беше някаква друга моя еманация. Бях сигурен, че ако продължа да разследвам с лупата на PHOTOSHOP ще открия в котешката зеница моята ирисова характеристика. Вече знаех, че ако продължа да ровя, ще намеря сребърен пръстен с моите инициали въху крака на гълъба. Кой всъщност бях аз? Човекът, който провокира и режисира ситуацията? Или котка в някой минал и гълъб в някой бъдещ живот. Кой? Може би безпристрасното и всевиждащо око зад обектива или всичките едновременно заедно.
Направих няколко последователни увеличения.
Забелязах нещо в зеницата на гълъба и продължих да увеличавам.
Там се беше отразила някаква ръка държаща нещо. Увеличих резолюцията.
Нещото беше шепа трохи. Бях чувал, че върху зеницата като на фотолента се отпечатва последното видяно от жертвата. Увеличих максимално. Виждаха се дори пръстовите отпечатъци, така като че ли са пред мен.
Погледнах към ръката си и изтръпнах. Отпечатъците бяха идентични с моите. Това беше моята ръка. Спомних си всичко. Спомних си това, което не смеех да призная пред себе си и паметта ми беше заличила. Спомних си - котка дебнеща гълъб, а аз дебнещ тях. Подмамих гълъба с шепа трохи и улесних котката заради една снимка. Всъщност аз бях хищника. Аз бях котката. Тя беше някаква друга моя еманация. Бях сигурен, че ако продължа да разследвам с лупата на PHOTOSHOP ще открия в котешката зеница моята ирисова характеристика. Вече знаех, че ако продължа да ровя, ще намеря сребърен пръстен с моите инициали въху крака на гълъба. Кой всъщност бях аз? Човекът, който провокира и режисира ситуацията? Или котка в някой минал и гълъб в някой бъдещ живот. Кой? Може би безпристрасното и всевиждащо око зад обектива или всичките едновременно заедно.
1.
анонимен -
Извини ме
22.10.2008 02:28
22.10.2008 02:28
къде я видя тази котка ? Тя е копие на убитата ми в Несебър котка .Моля те кажи ми ? Изтръпнах ,като я видях !
цитирай
2.
анонимен -
и белега на носа и всичко,Това е моят Макс !
22.10.2008 02:38
22.10.2008 02:38
Измисли ли си го това или е истина? Ako зная ,че мога да я взема ще дойда.Разболях се от мъка по нея.И на мен ми се случи миналият месец невероятно.Прибирах се с караваната от Швеция и на шосето видях как пресича съяата котка и след като я отминах ужасена.тя хукна след колата и тича може би 50 метра.Много се изплаших ,щото знаех ,че Маци е мъртав,Каква беше тази котка в полунощ по шосето?
цитирайзащото съм го виждала на живо. Стана пред мен за секунди, но не носех апарат и не снимах, не бях хищникът, а очевидецът. Безучастен, защото нямах време да реагирам. Хищникът беше по-бърз от мен.
Но това на снимката не е твоята ръка, нали така ...
цитирайНо това на снимката не е твоята ръка, нали така ...
поклон за постинга...фото, текст...идея, мисъл, мисия...
кой кой е...
вина или в друг предишен или последващ
живот...мъжка длан...злото от доброто е дошло
и къде е, има ли я...
границата
поздравление...моята ръка приятелски в твоята...
без лупа на фокус
цитирайкой кой е...
вина или в друг предишен или последващ
живот...мъжка длан...злото от доброто е дошло
и къде е, има ли я...
границата
поздравление...моята ръка приятелски в твоята...
без лупа на фокус
не беше важно чия е ръката, по-важното е, че разбра какво питам :)
цитирай
6.
marcusjunius -
Гледам нещата Ви и си мисля си, че е ...
23.10.2008 17:07
23.10.2008 17:07
Гледам нещата Ви и си мисля си, че е време за нови имена на нови изкуства... А то само някакво обобщено, прозаично "visual arts" и то в един "обобщен" международен език... Поздрави.
цитирайимах котарак - Марк Антоний, който ми носеше често до прага на вратата убити птички, гълъби, мишки и гущерчета.
котките са диви същества, те са със запазени инстинкти на кръвожадни животни
нализнаеш тази приказка - котката е създадена, за да можем да погалим тигъра.
интересна философия има в този постинг!
поздрави!
цитирайкотките са диви същества, те са със запазени инстинкти на кръвожадни животни
нализнаеш тази приказка - котката е създадена, за да можем да погалим тигъра.
интересна философия има в този постинг!
поздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 6567