Хоризонта си стоеше на мястото , защото пазача на хоризонта вече девет месеца беше неотлъчно на своя пост . За това време не беше получавал никаква заплата. Нито се беше появявал някой от работодателите му.Не се оплакваше. Имаше си къща, лятна резиденция, мебели, домашни животни. Вече не беше и толкова самотен. Започнаха да се появяват и първите летовници.

 

По-късно летовниците изгориха къщата му, за да си опекат миди.Заедно с къщата изгоряха и домашните му пазачи. Къщата вече не му трябваше, защото беше лято. Но животните прежали трудно. Беше свикнал стях и ги обичаше.
Плажът се напълни с празни пласмасови бутилки, защото нямаше кой да ги яде.
Но охраната на брега не беше в неговите правомощия. Той трябваше да пази само хоризонта. За да не пречи на летовниците си построи мост в морето, а върху него издигна наблюдателна кула. Така щеше да е по близо до него и да го наблюдава по-добре. 

Всичко вървеше добре докато не се появиха джетовете. С тях летовниците разоряваха хоризонта и след това му трябваше много време докато се възстанови. Особено обичаха нощните разходки. Нарушаваха цялоста на хоризонта и слънцето не можеше да залезе зад него. 
Това преля чашата. Видя как рибарите опъват мрежите си в морето и направи като тях. Заби два кола навътре в морето. Надвечер опъна между тях хоризонтална линия от стоманена проволка, за да им покаже че хоризонта е 
неприкосновен. През ноща отново се чу шумът от джетовете. После изведнъж утихнаха.         Сутринта в морето плуваха като шамандури няколко глави на 
летовници , а зад тях опънат като по конец стоеше хоризонта на мястото си.