Деца бързат за някъде. Навярно бързат да пораснат. Изморени поспират да починат и да изчакат себе си.

Като деца времето не ни докосваше, всичко беше пред нас, като възрастни, ако бъдем, всичко ще е почти зад нас, но.....в зрелостта няма лично време, всичко дължиш на другите-преди и след.....
Много е кратък пътя ни.:(
Но е толкова слънчево, толкова истинско!!!

Обещавам , че ще се върна пак!

Само такива очи могат да виждат и запечатват светлата печал на живота...

Ashlar - Да видиш невидимото!
Дали ще се познаят?