Наблюдавах сноп светлина, който се процеждаше през един отвор в стената. Там като че ли лятото продължаваше.Вероятно енергията на светлината беше образувала пространственовремеви коридор,  в  който времето течеше със забавен ход.

Красиво е като дъгата...

Стоях приседнал от задната страна на стената за да се скрия на завет от студения зимен вятър.Ненадейно дочух шум от стъпки.Стената ми пречеше да разбера кой приближава.
Заобиколих и се отзовах от предната страна,но там нямаше вече никой.За мое голямо учудване тук беше топло и приятно като че ли е лято.
„Кой ли е бил ... ?” Останали бяха само следи от стъпки по ”Слънчевата пътека”,която сам беше направил.

Поразително напомня за каменната формация "Димуборгир" в лавовите полета на северна Исландия, до призрачното езеро Мюватн - според легендата, врата към Отвъдното:

http://www.sanmarko.nl/en/Home/Vacations/Iceland/Dimmuborgir_-_Hverfjall_-_Myvatn_Image_Dimmuborgir_Hverfjall_04.aspx

Може би си чувал и за норвежката блек-метъл група Диму Боргир.

Името на исландски означава "мрачен замък" и мястото е наистина мистично...

....не всеки може да забележи, но ти си го направил.

Ти си фотограф магьосник... Макар че със сигурност знам няколко неща, които са непостижими по никакъв начин от човешка ръка. Все пак ти си творец и поздравът ми е за твореца!

Уловил си момента, ето в това се крие магията на фотографията :)