Постинг
30.10.2009 13:13 -
РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ
Площадът беше препълнен със хора. Хора - едновремено уникално различни и универсално еднакви. Реална граница между тях няма , защото всички ние сме просто различни версии на едно и също нещо. А конкретната физическа форма, която е всеки от нас е един от безкрайните аспекти на бог. Ние в едно и също време сме и себе си и всички останали.
В две телефонни кабини , също така едновременно - еднакви и различни , раговаряха момче и момиче.
Те разговаряха със различни хора , но всъщност разговаряха по между си.
Те разговаряха по между си , но всъщност разговаряха със себе си. Или със друга своя еманация , от друго време , от друго пространство.
И на препълнения от хора площад се оказваш сам , защото съществуваш само ти. И за да не си самотен си измислил някой друг на другия край на линията. За да се получи разговора.
В две телефонни кабини , също така едновременно - еднакви и различни , раговаряха момче и момиче.
Те разговаряха със различни хора , но всъщност разговаряха по между си.
Те разговаряха по между си , но всъщност разговаряха със себе си. Или със друга своя еманация , от друго време , от друго пространство.
И на препълнения от хора площад се оказваш сам , защото съществуваш само ти. И за да не си самотен си измислил някой друг на другия край на линията. За да се получи разговора.
кой сега говори там? Виж ти в нета какво става. Наистина всеки говори с всеки, но всъщност със себе си. Има два начина да разбереш другия
Обикновеният (пасивен) начин е като слушаш (четеш) какво ти се казва, осмисляш го като го сравняваш с вече изградените в мозъка ти модели за това нещо, категоризираш го с етикетчето си и така ти става ясно за какво говори другия. Но ти не си го разбрал както той го разбира, а по своя си начин. Затова често стават недоразумения, когато контактуваме с думи (само). Всеки влага своята си представа при използването на определена дума. В живия контакт е мааалко по-лесно, защото информацията пристига при нас по много канали, не само словесния, но ПАК специфичната ни интерпретация е в нашите глави, т.е., ние продължаваме да говорим със себе си.
Вторият (активен) начин да разбереш другия е възможен само, ако положиш специални усилия. Ти не само слушаш говорящия, но се поставяш на негово място, т.е. "влизаш в кожата му", поглеждаш на света "през неговите очи", отваряш сърцето си за неговата болка, за неговия страх, допускаш, че е възможно обсъждания въпрос да има друго измерение и друга перспектива, различна от твоята (ти вече не сравняваш със своите си мисловни модели, а възприемаш нов модел от вън). Досещаш се, че властните, авторитарни хора, арогантните и егоистичните типове, нарцистичните и тесногръдите, интровертните и тези с много комплекси и ниско самочувствие не са в състояние да проявят емпатия (макар и по съвсем различни причини). Този метод, обаче, е по-ефетивен от гледна точка на автентичност на възприемането на предаваната информация. Явно, за да си в състояние да използваш този метод, се предполага, че ти си широко отворен за новото и не мислиш как да защитиш своята теза, а забравил за нея, поглъщаш новата "гледна точка" и се обогатяваш. Новите идеи веднага нахлуват и в комбинация с твоите стари модели създават нови и така ставаш творец на други идеи. Ако си достатъчно самокритичен и Егото ти не се е вкопчило в своята правота, може и да признаеш правото на другия, но това не е задължително. Може неговата правота да не отрича и твоята. Нещата са различни, погледнати от различен ракурс. Важното е, че от контакта сме обогатени. Значи другомислещите не са наши опоненти, врагове или глупаци, нищо не разбиращи (защото не приемат нашата гледна точка), а те са потенциални дарители. От нас зависи дали ще приемем подаръка им или дори няма да го забележим. И така си живеем тук на земята, а след това ще е по-лесно, защото няма думи и ..... директно ще си говорим със себе си.... ха-ха-ха...Ние сме ЕДНО.
Много те обичам за твоите идеи и затова споделям моите. Знам, че си влияем, дори и без да ми отговаряш тук.
цитирайОбикновеният (пасивен) начин е като слушаш (четеш) какво ти се казва, осмисляш го като го сравняваш с вече изградените в мозъка ти модели за това нещо, категоризираш го с етикетчето си и така ти става ясно за какво говори другия. Но ти не си го разбрал както той го разбира, а по своя си начин. Затова често стават недоразумения, когато контактуваме с думи (само). Всеки влага своята си представа при използването на определена дума. В живия контакт е мааалко по-лесно, защото информацията пристига при нас по много канали, не само словесния, но ПАК специфичната ни интерпретация е в нашите глави, т.е., ние продължаваме да говорим със себе си.
Вторият (активен) начин да разбереш другия е възможен само, ако положиш специални усилия. Ти не само слушаш говорящия, но се поставяш на негово място, т.е. "влизаш в кожата му", поглеждаш на света "през неговите очи", отваряш сърцето си за неговата болка, за неговия страх, допускаш, че е възможно обсъждания въпрос да има друго измерение и друга перспектива, различна от твоята (ти вече не сравняваш със своите си мисловни модели, а възприемаш нов модел от вън). Досещаш се, че властните, авторитарни хора, арогантните и егоистичните типове, нарцистичните и тесногръдите, интровертните и тези с много комплекси и ниско самочувствие не са в състояние да проявят емпатия (макар и по съвсем различни причини). Този метод, обаче, е по-ефетивен от гледна точка на автентичност на възприемането на предаваната информация. Явно, за да си в състояние да използваш този метод, се предполага, че ти си широко отворен за новото и не мислиш как да защитиш своята теза, а забравил за нея, поглъщаш новата "гледна точка" и се обогатяваш. Новите идеи веднага нахлуват и в комбинация с твоите стари модели създават нови и така ставаш творец на други идеи. Ако си достатъчно самокритичен и Егото ти не се е вкопчило в своята правота, може и да признаеш правото на другия, но това не е задължително. Може неговата правота да не отрича и твоята. Нещата са различни, погледнати от различен ракурс. Важното е, че от контакта сме обогатени. Значи другомислещите не са наши опоненти, врагове или глупаци, нищо не разбиращи (защото не приемат нашата гледна точка), а те са потенциални дарители. От нас зависи дали ще приемем подаръка им или дори няма да го забележим. И така си живеем тук на земята, а след това ще е по-лесно, защото няма думи и ..... директно ще си говорим със себе си.... ха-ха-ха...Ние сме ЕДНО.
Много те обичам за твоите идеи и затова споделям моите. Знам, че си влияем, дори и без да ми отговаряш тук.
Mislite, koito provokira postinga i komenta na compassion me varnaha v detskata igra "razvalen telefon"- kogato edin na drug detzata si predavahme edna duma, koqto pochti vinagi v kraq izlizashe savsem razlichna i pochti vinagi mn. dalechna ot parvonachalnata! Tova budeshe vinagi smqh:)
Postinga provokira i spodelqne za neshto blizko do temata-neshto ot jivota,koito jiveq i nabludavam okolo men, no trqvva da mina na bg:) i na dnevna svetlina
Pozdravi :)
цитирайPostinga provokira i spodelqne za neshto blizko do temata-neshto ot jivota,koito jiveq i nabludavam okolo men, no trqvva da mina na bg:) i na dnevna svetlina
Pozdravi :)
Търсене
За този блог
Гласове: 6567